Любомир Самарджиев (1937–1999) е сред значимите художници и педагози, оставили трайна следа в художествения живот на Пловдив. Завършва Художествената академия в София със специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански и посвещава професионалния си път както на собственото си творчество, така и на обучението на млади автори.
В произведенията му се открояват задълбоченото отношение към рисунката, дисциплината на формата и уважението към класическите художествени ценности. Независимо дали работи в областта на живописта или графиката, Самарджиев остава верен на стремежа към ясна пластическа изразност и прецизно изградена композиция.
Особено значима е ролята му като преподавател в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив. Сред неговите ученици са автори като Евгения Панчова, Онник Каранфилян, Светлозар Чавдаров и Стоян Куцев – творци, които по-късно развиват успешни кариери в областта на живописта, графиката, скулптурата и неконвенционалните форми на изкуство. Именно чрез тяхното творчество продължава да живее и влиянието на техния учител.
Днес името на Любомир Самарджиев остава свързано не само с неговите произведения, но и с една важна приемственост в българското изкуство – онази, която се изгражда чрез знание, личен пример и отдаденост към следващите поколения художници.
