Карантина

„Карантина“ на Кирил Киров превежда преживяването на изолацията през езика на алегорията и визуалния парадокс. Фигурата, лишена от лице и заменена от затворена сферична форма, е откъсната от света, но остава изправена пред най-ценния си ресурс – собственото съзнание. Поднесен като храна, мозъкът се превръща в символ на времето, прекарано насаме с мислите, страховете и вътрешните противоречия. С характерната си прецизност и иронична острота творбата поставя въпрос за това какво остава от човека, когато външният свят внезапно се свие до пределите на собствената му глава.