Цанко Панов (1950–2003) е сред най-самобитните български художници от края на XX век - автор, който последователно търси пресечните точки между живописта, графиката, музиката и абстрактното мислене. Роден в София, той завършва специалност „Живопис“ във Велико Търново през 1976 г. и през целия си творчески път остава верен на експеримента и изследването на визуалния образ.
Особено място в неговото творчество заема връзката между звук и цвят. В продължение на години Панов разработва собствена система от визуални интерпретации на музикални произведения, превръщайки ритъма, хармонията и музикалната структура в живописни и графични композиции. Тези търсения го нареждат сред малкото български автори, които систематично изследват отношенията между различните изкуства.
През втората половина на 80-те години художникът изгражда своя характерен пластически език, основан на абстракцията, колажа и свободното взаимодействие между форма, цвят и пространство. Носител е на редица отличия, сред които награди за живопис и графика от национални изложби и международни форуми. Негови произведения се съхраняват в много български галерии и частни колекции в страната и чужбина.
Макар животът му да приключва преждевременно през 2003 г., творческото наследство на Цанко Панов продължава да предизвиква интерес и днес. Неговите произведения впечатляват със стремежа си да направят видими онези връзки между звук, цвят и емоция, които обикновено остават невидими за окото.
