Есенни Листа

В „Есенни листа“ Христо Керин създава образ на крехкост и вътрешно съзерцание. Двете фигури, сгушени в собственото си мълчание, напомнят за листа, носени от невидимо течение между светлина и сянка. Топлият акцент в композицията проблясва като последен спомен за отминаващ сезон.

С характерната си прецизност авторът изгражда творба, в която човешкото присъствие е едновременно уязвимо и красиво, а есента се превръща не просто в време от годината, а в състояние на духа.